Годините след освобождението на България от османско владичество се оказват сравнително добри за жителите на кюстендилското село Копиовци. Още тогава за пръв път отваря врати местното училище, а 41 години по-късно – през 1919-та – е основано читалище Пробуда. Две години след основаването на читалището се стига и до създаването на воден синдикат. В тази връзка трябва да се спомене и едно събитие от 1905-та, а именно – строежът на православния храм Свети Димитър. Златна пармена пък е името на кредитната селска кооперация, която започва да функционира от 1930-а година. През 1947-ма се въвежда банков монопол върху кредитната дейност – ключово събитие за банковата система в цялата страна. Това налага кооперацията от кредитна да премине към структура на всестранно предприятие. Подобна кооперация има и в село Добрище, която е присъединена към копиловската 13 години по-късно. Стига се до преименуване на обединеното дружество Селкооп Златна пармена. През 1956-та тя се влива в състава на родното място на Владимир Димитров – Майстора.
Продължава да се усеща постепенното облагородяване на Копиловци, като само в рамките на четири години между 1942-46-та са създадени напоителна и пощенска станция. Водоснабдяване и прокарване на ток за местните жители се извършва през 1949-а, а първото трудово земеделско стопанство е кръстено на идеолога на комунистическата партия Димитър Благоев през 1956-та. Продължава строежът на редица важни сгради за функционирането на стопанството и икономиката. Иначе съдбата на стопанството е сходна с тази на много други от страната – след демократичните промени те се обединяват с други такива от съседните села. Домостроителният комбинат и цехът за консервиране на плодове са две от предприятията, благодарение на които много хора намират работа. Новото училище е факт от 1952-ра година, а някъде по това време е издигнат нов мост над водите на река Струма. Заедно с оформянето на площада, се набляга на направата на улиците и покриването им с асфалтова настилка. Има нови обществени частни сгради и не на последно по важност място – медицински здравен пункт. След 1989-та населението тук започва чувствително да намалява в резултат на миграциите към по-големите градове и чужбина. Остават два отрасъла за положително развитие на икономиката.
Става въпрос за овощарството и консервната промишленост, но Копиловци не се прочува само с това в страната. В по-голямата си част местните жители са източноправославни християни, а през 2003-та е издигнат нов селски манастир. Той е наречен Благовещение на Пресвета Богородица и към днешна дата е една от най-популярните културни сгради в околността. Заедно с храма Свети Димитър те носят културен заряд и са обект на интерес от страна на дошлите в селото туристи. Сред по-важните и значими обществени институции на първо място е кметството. Веднага след него идва ред на вече споменатото читалище Пробуда. То предлага възможност да се чете в библиотеката му и да се ползва богат литературен фонд от над 8 000 тома книги. Една от дейностите е свързана с шах, вероятно предпочитана от хората на пенсионна възраст. Читалището и към днешна дата е действащо и е регистрирано в министерството на културата на страната под номер 62.
